* * *
В тиха забрава
огнени стонове
шепнат.
Някога беше
беше отдавна,
едва
тихо настана
и топлото
сля се с студа.
Светлият,
тихият студ изгоря.
Тихо е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени