* * *
Дълъг път,
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
