* * *
Дълъг път,
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Ангелова Todos los derechos reservados
