19 nov 2008, 13:26

* * * 

  Poesía
577 0 3
Дълъг път,
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??