Nov 19, 2008, 1:26 PM

* * * 

  Poetry
575 0 3
Дълъг път,
после тишина,
задънен кът
от угасваща топлина.
Още миг,
ослепен вик
тихо прорязва,
в глухите мисли
залязва.
Този стръмен път
ще бъде
изминат само за миг.
Ще се извие
поредният строшен вик.
И после
светлината,
осеняща
обсебващата самота
на една
загубена в мрака
душа.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??