След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди,
ще търся планети, ще търся звезди.
Наметнал небето под старата кьошка*,
ще гледам герана, ще имам мечти.
Ще бъда ли пак голобрадо момче,
което обича света от сърце...
Тогава вземете я моята прошка,
без страх ви я давам с двете ръце.
____________________________________________
*Кьошк(чардак) - Висока покрита тераса на къща.
© Хари Спасов Всички права запазени