empousa5 (Електра)
30 281
24.06.2018 г., 11:26 ч.

... 

  Поезия
718 3 2

И погледите онемяха от безсилие...

безсмислие...

безпътие...

безнадеждност...

...Само споменът остана да тик-така,

като часовник, изгубил отдавна времето и себе си...

© Електра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Учуден съм, че само един човек се е спрял тук. Тези миниатюри казват много повече, отколкото дългите стихове. Също като мълчанието, което крещи по-силно от думите. Поздравявам те!
  • Прочетох, но не - с очи. И си спомних и аз. Не само за Марсел Пруст, не само за разтеклия се часовник на Дали, за Дориан Грей...
    Понякога, но не винаги тази безнадежност ражда надежда. И път и смисъл.
    Не знам от къде и не знам как.
    Но е хубаво да намериш изгубеното време.
    Желая ти го
Предложения
: ??:??