24 июн. 2018 г., 11:26

...

950 3 2

И погледите онемяха от безсилие...

безсмислие...

безпътие...

безнадеждност...

...Само споменът остана да тик-така,

като часовник, изгубил отдавна времето и себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Учуден съм, че само един човек се е спрял тук. Тези миниатюри казват много повече, отколкото дългите стихове. Също като мълчанието, което крещи по-силно от думите. Поздравявам те!
  • Прочетох, но не - с очи. И си спомних и аз. Не само за Марсел Пруст, не само за разтеклия се часовник на Дали, за Дориан Грей...
    Понякога, но не винаги тази безнадежност ражда надежда. И път и смисъл.
    Не знам от къде и не знам как.
    Но е хубаво да намериш изгубеното време.
    Желая ти го

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...