...
И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така,
като часовник, изгубил отдавна времето и себе си...
© Електра All rights reserved.
Jun 24, 2018, 11:26 AM
Comments
Comments
-
Учуден съм, че само един човек се е спрял тук. Тези миниатюри казват много повече, отколкото дългите стихове. Също като мълчанието, което крещи по-силно от думите. Поздравявам те! -
Прочетох, но не - с очи. И си спомних и аз. Не само за Марсел Пруст, не само за разтеклия се часовник на Дали, за Дориан Грей...
Понякога, но не винаги тази безнадежност ражда надежда. И път и смисъл.
Не знам от къде и не знам как.
Но е хубаво да намериш изгубеното време.
Желая ти го
Editor's choice
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
