...
И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така,
като часовник, изгубил отдавна времето и себе си...
© Електра All rights reserved.
И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така,
като часовник, изгубил отдавна времето и себе си...
© Електра All rights reserved.

Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...