23.02.2011 г., 22:04

* * *

768 0 0

безсънните си нощи да споделя ли с теб
 и черните си мисли не смея да изричам
 и всичко туй донесено от теб
в шепи от вода изтичаща

 от много волни думи болни
 изричани не само в просъница
 как камъни по мен ти хвърляш
 раните със сол заливаш и заспиваш

раняващ и обичащ целуващ за утро
вечер си различен и егоистичен
 всичко е минало...
минало на чувствата мълчани

вода в шепи недонесена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Д Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....