14.01.2012 г., 13:46

# # #

800 0 5
Вийон изпържи завистливите езици,
във сяра и в гърнето на лихвар проклет.
Навярно имал е и той безброй критици,
пияница и скитник, и бандит-поет.

Хотелите в Берлин все още помнят
скандалите на нежния лирик Есенин.
Развявал си е, както казват, коня,
съвсем непоетично, а като  гамен.

И Пеньо, знаете, на чашата "здравей"
със ватенка или с балтон е казвал често.
Трудно е като поет да се живее,
изплакват се нерядко всички песни...

Не се сравнявам с никого, а пояснявам:
не винаги поезията е от рози.
Със свои думи чувствата си изразявам,
макар това критиците ми да тормози...

Да се тормозят - тяхна грижа, не е моя.
Каскет ще килна, чашата си ще долея.
Нека свири ямболски влак на завоя...
Господа и дами, като себе си живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно, влака що е ямболски, какво точно олицетворява?
  • Харесах!
  • Ха-ха-ха, господа, засрамете се!...Това стихотворение може да се отнесе към дядо-Вазовата "За моята си черга", а вие с "шамари" и "ама ти..."! И да маа жената, и да не маа, поетите са си това!!! Ами подкрепяйте се, тогава! Ха наздраве и за нас поетесите!
  • ...ама ти верно си смешник, бе...
  • жена немаш ли
    да ти отмаа два шамара зад врата
    да се събудиш

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...