поглъщам всичко -

и вече усещам страха,

сякаш пропадам,

объркана съм

и сякаш не е лъжа...

Има нещо,

което ме дърпа надолу,

нещо вътре в мен

и ме тегли под повърхността,

поглъща ме, обърква ме

и сякаш не е лъжа...

Липсваха ми много неща ,

чувствам тази липса и сега -

страхувам се, че някога ще дойде края,

как ще продължа..?

Не изглежда същото

и не зная.

Търся себе си отново -

пилях се толкова пъти,

без доверие и вяра.

Стените около мен се затварят,

тази свобода ме затяга -

откривам себе си в новата вяра...

толкова сигурна, така уморена...

една измама в себе си ме затваряше

и сякаш пропадах,

колкото грешна, толкова спасена.

Крещиш в кожата ми -

ще има ли някога край?

Кървиш в очите ми,

хвърляш всичко, цялата тъга

влудяваш ме, променяш ме

и сякаш не е лъжа...

Срещу себе си се боря,

срещу собствените си рефлекси,

как ще се преборя?

Страхувам се, че някога ще дойде краят,

как ще продължа?

Това е преследване,

колко ли ще издържа?

... колко ли ще издържа...