* * *
Пропълзяваш в моята кожа,
поглъщам всичко -
и вече усещам страха,
сякаш пропадам,
объркана съм
и сякаш не е лъжа...
Има нещо,
което ме дърпа надолу,
нещо вътре в мен
и ме тегли под повърхността,
поглъща ме, обърква ме
и сякаш не е лъжа...
Липсваха ми много неща ,
чувствам тази липса и сега -
страхувам се, че някога ще дойде края,
как ще продължа..?
Не изглежда същото
и не зная.
Търся себе си отново -
пилях се толкова пъти,
без доверие и вяра.
Стените около мен се затварят,
тази свобода ме затяга -
откривам себе си в новата вяра...
* * *
Колко пъти се чувствах тъй преди -
толкова сигурна, така уморена...
една измама в себе си ме затваряше
и сякаш пропадах,
колкото грешна, толкова спасена.
* * *
Крещиш в кожата ми -
ще има ли някога край?
Кървиш в очите ми,
хвърляш всичко, цялата тъга
влудяваш ме, променяш ме
и сякаш не е лъжа...
Срещу себе си се боря,
срещу собствените си рефлекси,
как ще се преборя?
Страхувам се, че някога ще дойде краят,
как ще продължа?
Това е преследване,
колко ли ще издържа?
... колко ли ще издържа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мони Божилова Все права защищены
