6.05.2014 г., 22:16

* * *

540 0 0

Невъзможна любов

 

Не ме вини за чувствата, които ме обземат!

За яростта, кипяща в кръвта!

За силата, с която аз обичам,

за огъня, изгарящ същността...

 

Не ме вини за болката,

с която те дарявам.

За думите - посипани със скреж...

 

Не се опитвай с ръка да ме докоснеш,

ледът в мен - трудно се топи!

Не ще усетиш кога ще те ухапя

и силата ми ще се влее в теб...

 

Душата ти не ще лети в синевата,

а просторът е моята съдба...

Ще ме обикнеш с болката и радостта

и ще бъдеш част от моята мечта!

 

Но обещание - едва ли ще ти дам...

 

Не ме вини за чувствата, които ме обземат,

защото те са твоята красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...