May 6, 2014, 10:16 PM

* * *

  Poetry » Love
542 0 0

Невъзможна любов

 

Не ме вини за чувствата, които ме обземат!

За яростта, кипяща в кръвта!

За силата, с която аз обичам,

за огъня, изгарящ същността...

 

Не ме вини за болката,

с която те дарявам.

За думите - посипани със скреж...

 

Не се опитвай с ръка да ме докоснеш,

ледът в мен - трудно се топи!

Не ще усетиш кога ще те ухапя

и силата ми ще се влее в теб...

 

Душата ти не ще лети в синевата,

а просторът е моята съдба...

Ще ме обикнеш с болката и радостта

и ще бъдеш част от моята мечта!

 

Но обещание - едва ли ще ти дам...

 

Не ме вини за чувствата, които ме обземат,

защото те са твоята красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стайкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...