Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
81 156
13.11.2011 г., 19:09 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
572 0 3

Това чувство, което тика ме назад,
то... то показва ми бръснача,
то... то шепне ми в здрача,
то... то дава ми задача!

Към тебе, майко, да насоча
в мрака, в тъмата, аз бръснача!
Затуй, че ти се ме родила
с душа изцяло изгнила!

И сега, когато вече е късно
и в душата ти е тъй пусто.
И не ни остана нищо мило.
И всичко ни е така грозно.

Към теб посягам аз!

Трепереща, забивам надълбоко
и моля се да не е жестоко.
Живота минута трае,
но кой да знае!?

Ти за мен недей плачи,
а на гроба ми рози донеси...

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??