* * *
822
0
3
Това чувство, което тика ме назад,
то... то показва ми бръснача,
то... то шепне ми в здрача,
то... то дава ми задача!
Към тебе, майко, да насоча
в мрака, в тъмата, аз бръснача!
Затуй, че ти се ме родила
с душа изцяло изгнила!
И сега, когато вече е късно
и в душата ти е тъй пусто.
И не ни остана нищо мило.
И всичко ни е така грозно.
Към теб посягам аз!
Трепереща, забивам надълбоко
и моля се да не е жестоко.
Живота минута трае,
но кой да знае!?
Ти за мен недей плачи,
а на гроба ми рози донеси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
