14.08.2009 г., 0:21

* * *

864 1 11

посветено

 

 

Китарата ти.

Пристанище самотно.

Забравен спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Китарата като забравена жена отдавна не звъни в ъгъла ( имаше нещо по Иван Станков)...Както и да е, Жули...хареса ми хайку-то. Барона
  • Удоволствие си!(не само като пееш...)
    !
  • С Ани!
    Напредваш... хей, радвам ти се!
  • Благодаря ВИ! Ани ....,мислиш ли ..? Искам само да " изливам" душата си тук !..може би невинаги е необходимо да бъдем многословни, особено щом се касае за чувствата ни ...или поне аз така мисля...
  • Може би забравен, но изплувал...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...