* * *
посветено
Китарата ти.
Пристанище самотно.
Забравен спомен.
© Жулиета Великова All rights reserved.
посветено
Китарата ти.
Пристанище самотно.
Забравен спомен.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Ани ....,мислиш ли ..? Искам само да " изливам" душата си тук !
..може би невинаги е необходимо да бъдем многословни, особено щом се касае за чувствата ни ...или поне аз така мисля...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....