* * *
посветено
Китарата ти.
Пристанище самотно.
Забравен спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
14 авг. 2009 г., 00:21
Комментарии
Комментарии
-
Китарата като забравена жена отдавна не звъни в ъгъла ( имаше нещо по Иван Станков)...Както и да е, Жули...хареса ми хайку-то. Барона -
-
-
Благодаря ВИ!
Ани ....,мислиш ли ..? Искам само да " изливам" душата си тук !..може би невинаги е необходимо да бъдем многословни, особено щом се касае за чувствата ни ...или поне аз така мисля... -
Выбор редактора
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
