* * *
посветено
Китарата ти.
Пристанище самотно.
Забравен спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
14 авг. 2009 г., 00:21
Комментарии
Комментарии
-
Китарата като забравена жена отдавна не звъни в ъгъла ( имаше нещо по Иван Станков)...Както и да е, Жули...хареса ми хайку-то. Барона -
-
-
Благодаря ВИ!
Ани ....,мислиш ли ..? Искам само да " изливам" душата си тук !..може би невинаги е необходимо да бъдем многословни, особено щом се касае за чувствата ни ...или поне аз така мисля... -
Выбор редактора
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
