4.03.2010 г., 20:48

* * *

658 0 1

 

 

                        Денят ни е розов грейпфрут

                        Изстискан насила

 

 

                        По улиците

                        Мойта сянка следва

                        Твойте стъпки

 

 

                        Търся те

                        Ти не ме виждаш

                        Крехкото утре е между нас

 

 

                        На ъгъла

                        Нашата прегръдка е прекъсната

 

 

                        Чакам те

                         Ти не ме забравяш

                         На леката клонка на времето

 

 

                         А вечер

                         На мойте устни

                         Твойта луна изгрява

 

 

                          Насън

                          И наяве

                          До гроб сме верни

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...