4 мар. 2010 г., 20:48

* * *

661 0 1

 

 

                        Денят ни е розов грейпфрут

                        Изстискан насила

 

 

                        По улиците

                        Мойта сянка следва

                        Твойте стъпки

 

 

                        Търся те

                        Ти не ме виждаш

                        Крехкото утре е между нас

 

 

                        На ъгъла

                        Нашата прегръдка е прекъсната

 

 

                        Чакам те

                         Ти не ме забравяш

                         На леката клонка на времето

 

 

                         А вечер

                         На мойте устни

                         Твойта луна изгрява

 

 

                          Насън

                          И наяве

                          До гроб сме верни

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....