4 мар. 2010 г., 20:48

* * *

662 0 1

 

 

                        Денят ни е розов грейпфрут

                        Изстискан насила

 

 

                        По улиците

                        Мойта сянка следва

                        Твойте стъпки

 

 

                        Търся те

                        Ти не ме виждаш

                        Крехкото утре е между нас

 

 

                        На ъгъла

                        Нашата прегръдка е прекъсната

 

 

                        Чакам те

                         Ти не ме забравяш

                         На леката клонка на времето

 

 

                         А вечер

                         На мойте устни

                         Твойта луна изгрява

 

 

                          Насън

                          И наяве

                          До гроб сме верни

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...