Тревожно стана някак вън
и тъмно,
избяга слънчевият ден.
Разтресе се от гръм небето
и мъглив воал закри
светлите му очи.
Вековни дървеса се свиха
от болка и от страх,
от природния гняв.
И скалите потрепераха...
после се удавиха
във талази от потоп.
Боже, тоз беден народ...
и този път не осъзна,
че е по-жалък от капка вода.
© Гери Всички права запазени