* * *

wola (Гери)
53 68

4 may 2012, 15:55

Poesía

656 0 0

Тревожно стана някак вън

и тъмно,

избяга слънчевият ден.

Разтресе се от гръм небето

и мъглив воал закри

светлите му очи.

Вековни дървеса се свиха

от болка и от страх,

от природния гняв.

И скалите потрепераха...

после се удавиха

във талази от потоп.

Боже, тоз беден народ...

и този път не осъзна,

че е по-жалък от капка вода.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.