wola (Гери)
53 68
May 4, 2012, 3:55 PM

* * * 

  Poetry
724 0 0

Тревожно стана някак вън

и тъмно,

избяга слънчевият ден.

 

Разтресе се от гръм небето

и мъглив воал закри

светлите му очи.

 

Вековни дървеса се свиха

от болка и от страх,

от природния гняв.

 

И скалите потрепераха...

после се удавиха

във талази от потоп.

 

Боже, тоз беден народ...

и този път не осъзна,

че е по-жалък от капка вода.

© Гери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??