От моята душа не става нищо
От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери,
реди се в думи, къса се на срички.
О, миг преди пред Бог да затрепери,
дано сама да си прости за всичко!
За пътите, в които беше мрачна,
присвила с ярост черните си вежди.
Душата ми е пъзел – рана в рана,
накриво заздравяваща надежда.
Не си говоря с нея дълго време.
Изгоних я, но ето – тя не мръдна.
Каквото имам, всичко ще ми вземе
и после ще рече, че е безсмъртна.
Угаждах ѝ на хиляди капризи –
на беден давах. Стихове ѝ пиша,
но тя от всяка радост се изнизва.
И мен ме няма в нея. Няма нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
