От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери,
реди се в думи, къса се на срички.
О, миг преди пред Бог да затрепери,
дано сама да си прости за всичко!
За пътите, в които беше мрачна,
присвила с ярост черните си вежди.
Душата ми е пъзел – рана в рана,
накриво заздравяваща надежда. ...