27.07.2010 г., 11:17 ч.

А аз защо съм тук? 

  Поезия » Бели стихове
1912 0 12

Когато престанах 
да се търся в очите ти,
когато не успявах 
да разчета устните ти
и дори не чувах звук.
Когато не усещах
присъствето ти
и в мълчанието 
и тишината 
исках да се скрия.
Тогава разбрах,
че преди мен
си бе тръгнала 
любовта…
…………………….
А аз, защо стоя?

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има такива мигове,в които ни се струва,че си е отишла,те ни са добре дошли като предупреждения!!!!!Без тях забравяме какво имаме и преставаме да се радваме!Хубав ден!
  • Поздрав, Марианче!!!
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Може ли да си тръгне нещо което е в теб...ти цялата си любов!!!Поздрав!!!!
  • Тя си тръгва ей така, без да се обади... и често сякаш е глуха! Поздрав, Марианка!
  • А може би не вярваш, че си е отишла! Поздрав!
  • Изпитано, преболяно, разказано... Страхотно, Марианче!
  • Тя идва и си отива... не винаги е при нас...
    Може би пак ще се върне, Мариана!
    Сигурно!
    Хубав и искрен стих!
  • Звучи непретенциозно, но направо целиш десятката !!!
  • По навик ...
    Привет !
  • Може би не вярваш, че може да се случи...
  • Защото си е тръгнала любовта!...
Предложения
: ??:??