А... брегът е недостижимо далече…
Усетиш ли в себе си полъх на минало
в очите си търсещи, миг безразличие,
когато ръцете ти тръпнат изстинали,
а в тебе е кухо, несретно и ничие...
Усетиш ли капчица черна неистина,
заробила мисли, захвърлени в тинята.
С ръката си търсиш сламка измислена,
а всичко е тъй безвъзвратно отминало.
Скрий се дъбоко в безкрая на нищото,
като хищник, умиращ в душа-пещера.
Забрави за молитви и думи пречистващи.
Погледни я. Кажи и: - Добре си дошла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
