Щом бях за теб най-синьото небе
и цветето с прашец от нежност,
защо откъсна звездното сърце
на моята вселена от обичност?
Пак слънцето на моята любов
под свечерено облаче се гуши,
запален, залезът от моя зов
пак твоята усмивка блага търси.
И пак ръцете ми от жар
преплитат пътищата на душата,
но вече не посяват в теб пожар,
нозете ти към мен не тичат. ...