Dendu89 (Деница Гарелова)
726 9768
25.01.2024 г., 12:09 ч.  

А часът все е три 

  Поезия
815 4 15

Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.

Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.

Тя убива на думите смисъла, полета, силата.

Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам.

 

“Мен” плюс “теб” не е “нас” и това ми се струва убийствено.

Тази нощ не минава. Вече няколко стиха написах.

Обикалям стрелките, които отмерват неистини

и часът все е три, а пък аз – все по-бедна на смисъл.


И излизах навън - зима, сняг, педи болка… и киша.

Беше пусто, стоях дълго с няколко стари клошара.

И си мисля сега : “ Да живееш не значи да дишаш”,

а часът все е три, след изпушени двайсет цигари.


А часът все е три. Беше три и когато си тръгна.

Този спомен за теб по сърцето ми все криволичи.

Аз и ти с тишината сме моя ужасен триъгълник,

в който времето спря. Само аз теб не спрях да обичам.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??