А часът все е три
Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.
Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.
Тя убива на думите смисъла, полета, силата.
Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам.
“Мен” плюс “теб” не е “нас” и това ми се струва убийствено.
Тази нощ не минава. Вече няколко стиха написах.
Обикалям стрелките, които отмерват неистини
и часът все е три, а пък аз – все по-бедна на смисъл.
И излизах навън - зима, сняг, педи болка… и киша.
Беше пусто, стоях дълго с няколко стари клошара.
И си мисля сега : “ Да живееш не значи да дишаш”,
а часът все е три, след изпушени двайсет цигари.
А часът все е три. Беше три и когато си тръгна.
Този спомен за теб по сърцето ми все криволичи.
Аз и ти с тишината сме моя ужасен триъгълник,
в който времето спря. Само аз теб не спрях да обичам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
