Пътувах някъде... И всичко беше приказка
на стоп за Амстердам... за първи път зад граница
след три дни стигнах... беше Истинско
и тръгнах под дъжда - нарамил раница...

Като трикам в дълбока цепка на Пространството -
потъвах аз отново в цветни сънища,
в компанията на брокери-измамници,
на чужди авоари преотстъпници...

А Дон Кихот прегърнал здраво бонга си
във кофишопа спори със неверници,
които го закачат от шезлонгите,
че днес дори и в Конго има мелници...

"Не ме е страх от "изпити" в полицията,
а вас ви гони яко параноята...
Поне се подпишете под петицията:
"Пуснете бате Жоро от затвора" бе!..

И тъй, намерил сетен дъх доверие,
започнах пак да зарибявам хората,
че има как да борим клептокрацията -
с мечти, да се легализира дрогата...

А Дон Кихот, прегърнал здраво бонга си,
във кофишопа спори със неверници,
които го закачат от шезлонгите,
че днес дори и в Конго има мелници...

Пропадах някъде... но всичко беше Истинско,
страхът от удара... в очакване до сблъсъка,
една след друга къртеха се клемите
и молех се да издържи хексцентрикът...

След цели векове се спря въжето ми,
започна да ме пита плахо вторият
дали рапел да пуснем до заслончето
и "Струва ли си тръпката да водиш"...

Признаваме го и го осъзнаваме,
но Истината рядко я показваме
в чужбина се покриха Дулсинеите,
избягаха от "бедната България"...

Но нови да си търсим и не щеме ний,
а друго - то за нас какво остава ни -
"с масур", "на стоп" или в екстремни спортове
че "Истински сме още" си доказваме...

Че "Рила ни е мила!" - протестираме,
прежалили горкото Черноморие -
със мутренски хотели бетонирано,
намерили  си повод непокорници...

И тъй, готов за сетен дъх безвремие,
завръщаха се световете - другите,
далече от скалите и от Ехото,
със стоперите, тръгнали за другаде...