Не ще аз пиша за нощта, когато ме остави,
поръсена - със звезден прах от самота.
Ще седна да напиша нещо,
някой хладен спомен
от онзи грозен ден,
когато ти дойде при мен.
Когато ме прегърна и изрече онез лъжовни думи..
Не ще напиша нищо
и за смеха през сълзи,
с който аз се смях, когато ти си тръгна,
в онази късна есен.
Каза сбогом и вратата ми затръшна.
Не ще пиша за спомени горчиви и тежката моя съдба.
А ще пиша за онези,
хубавите драми, когато
бързах за среща със тебе.
Бързах да чуя някоя песен
отровна, лъжовна, съдбовна.
Не ще пиша за миналото време,
когато с тебе бяхме слети във едно.
А ще пиша за надеждата на пътя нов, по който ще поема,
а ти тогава далеч ще си от мен.
С тебе всичко беше по-различно.
И красивото и грозното познах...
... със тебе...
Есента аз виждах като пролет.
А днес листата сухи са
и тъй грозно жълти ми се виждат.
© Морела Морт Всички права запазени