Не ще аз пиша за нощта, когато ме остави, 
поръсена - със звезден прах от самота.
Ще седна да напиша нещо,
някой хладен спомен

от онзи грозен ден,
когато ти дойде при мен.
Когато ме прегърна и изрече онез лъжовни думи..

Не ще напиша нищо
и за смеха през сълзи,
с който аз се смях, когато ти си тръгна,

в онази късна есен.

Каза сбогом и вратата ми затръшна.

Не ще пиша за спомени горчиви и тежката моя съдба.

А ще пиша за онези,
хубавите драми, когато
бързах за среща със тебе.
Бързах да чуя някоя песен
отровна, лъжовна, съдбовна.

Не ще пиша за миналото време,

когато с тебе бяхме слети във едно.

А ще пиша за надеждата на пътя нов, по който ще поема,

а ти тогава далеч ще си от мен.

С тебе всичко беше по-различно.

И красивото и грозното познах...

... със тебе...

Есента аз виждах като пролет.
А днес листата сухи са
и тъй грозно жълти ми се виждат.