Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност,
продаваме ги, там, пред храма.
На Видов ден, каква случайност,
актьори сме, в последна драма.
И нищо скрито и покрито.
Животът ни е само случка.
Прашинка време, под звездите,
а кармата е просто... Кучка...
© Надежда Ангелова Всички права запазени