А казват...
462
0
0
А казват...
А казват, че очите са прозорец на душата,
но по тях виждаме болката така позната.
Ръцете били за докосване на човека любим,
но усещаме тъга, когато се отчуждим
и ръцете забравят да ни прегръщат,
само устните с думи лоши ни обгръщат.
А уж устните били за целувки и думи нежни,
но едва ли когато станат снежни.
От студ, сковал сърцата ни раними,
остават спомените незабравими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Георгиева Всички права запазени
