А казват...

А казват...

А казват, че очите са прозорец на душата,

но по тях виждаме болката така позната.

Ръцете били за докосване на човека любим,

но усещаме тъга, когато се отчуждим

и ръцете забравят да ни прегръщат,

само устните с думи лоши ни обгръщат.

А уж устните били за целувки и думи нежни,

но едва ли когато станат снежни.

От студ, сковал сърцата ни раними,

остават спомените незабравими.