А любовта не е Христос
Във мен вали отдавна.
Леден дъжд
в прозорците плющи и се разбива.
Отдавна спя до сянката на мъж.
Отиват си годините, отиват...
Не ме обичаш вече. И какво?
- в слепеца всяка може да се блъсне!
А любовта е тленно същество,
не е Христос, от гроба да възкръсне.
Животът рядко бива справедлив:
трапеза слагаш - гладен си оставаш.
По дяволите с другата върви!
Простих ти.
Но не мога да забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
