А мислех, че е нужна само гара
И тъжно е,
когато нямаме
пристанища
да срещаме душите си…
А нужна ми е
само гара
да чакам
до замръзване очите ти…
А гарванът
е само птица.
Когато плаче,
няма залези.
Облечена е в черно,
скрила мрака,
да плача с нея
е безсмислено…
И надписите
са изтрити
там, зад спомена…
безмълвно
ще посрещна влака…
до болка пълен е
с изгубени…
ръце протягам,
за да ги прегърна,
но сянка съм
и няма ме…
… от чакане…
отива ми да чакам
лятото…
самотно е,
студен е и паважът…
прилича ми да бъда призрачна,
не мина да ме стоплиш
никога...
А мислех,
че е нужна само гара…
не те познах,
не те намерих
никога...
студена още чакам влакове…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
