А мислех, че е нужна само гара
И тъжно е,
когато нямаме
пристанища
да срещаме душите си…
А нужна ми е
само гара
да чакам
до замръзване очите ти…
А гарванът
е само птица.
Когато плаче,
няма залези.
Облечена е в черно,
скрила мрака,
да плача с нея
е безсмислено…
И надписите
са изтрити
там, зад спомена…
безмълвно
ще посрещна влака…
до болка пълен е
с изгубени…
ръце протягам,
за да ги прегърна,
но сянка съм
и няма ме…
… от чакане…
отива ми да чакам
лятото…
самотно е,
студен е и паважът…
прилича ми да бъда призрачна,
не мина да ме стоплиш
никога...
А мислех,
че е нужна само гара…
не те познах,
не те намерих
никога...
студена още чакам влакове…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
