20.12.2014 г., 1:48

А може би

782 0 1

Стоим си с теб двамката в мрака,

покрай нас пролетя креслива сврака.

Седим, седим, кротичко си седим -

от време на време тихичко бръмчим.

 

Падна жълъд зрял на моята глава,

уви се около крака ти палава лоза.

Зайче наблизо в храстче прошумоля,

лисичка хитруша набързо го помля.

 

На небето чайки своеволно кряскат,

до нас котки по дървенца драскат.

Кученцата в далечината нейде вият,

бездомници незнайни пак си пият.

 

              Посръбваме винце от пластмасова бутилка,                  

някъде в джоба ми топи се шоколадче „Милка”.

С лешници ли беше, със стафидки май че -

днес возихме се с теб и на трамвайче.

 

                                 Вятърът шепне, шепне свои заклинания -                                  между клони тъмни, чуват се стенания.

Смеем се за какво ли не, после шептим - 

понякога, дори често само си мълчим.

 

Хубаво ми е с теб на тази пейка малка,

нищо че е изгнила, почти е жалка.

С теб навсякъде мога да си говоря,

без причина глупости да дърдоря.

 

Съвсем късно стана, угасват звездите,

свършиха ни преди час някъде и парите.

Студеничко стана, потреперваме сега,

мисля си за Дядо Коледа и вълшебната шейна.

 

„Да тръгваме ли?” - питам те след още час.

„Ей сега, още малко” - отговаряш ти в захлас.

И седим си ние леко тъжни, полузаспали - 

клюмаме си в тон, почти на интервали.

 

Изкряка жабка в локвичка някъде встрани.

Моля те, не тръгвай, остани още малко, остани..

Клонче падна, листенце прошумоля тук и там.

Не искам да те няма, не искам да съм сам..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....