А можех ли?
Опитах се. Луната е свидетел.
Като вълчица в болката си вих.
С въже от тръни връзвах си ръцете.
Оставях ненаписан този стих.
Опитах се. Сълзите си не скривах,
твърдяха: Ще ти мине, поплачи.
Зад себе си се криех. Полужива
и няма, и с избодени очи.
От себе си не мога да избягам,
комуто не харесва – прав му път.
Пожар съм аз, в обратната ми тяга,
са всяко възкресение и смърт.
А можех ли? Тъй както и ме молят
да съм смирена сред света суров?
Едва ли. В своя най последен полет,
авлигите умират от любов.
https://youtu.be/0yJsZ-OZl7g?si=jczsKSZUC-88g6nx
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
