Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
17.09.2024 г., 0:15 ч.

А можех ли? 

  Поезия » Любовна
196 3 7

Опитах се. Луната е свидетел.
Като вълчица в болката си вих.
С въже от тръни връзвах си ръцете.
Оставях ненаписан този стих.

 

Опитах се. Сълзите си не скривах,
твърдяха: Ще ти мине, поплачи.
Зад себе си се криех. Полужива
и няма, и с избодени очи.

 

От себе си не мога да избягам,
комуто не харесва – прав му път.
Пожар съм аз, в обратната ми тяга,
са всяко възкресение и смърт.

 

А можех ли? Тъй както и ме молят
да съм смирена сред света суров?
Едва ли. В своя най последен полет,
авлигите умират от любов.

 

https://youtu.be/0yJsZ-OZl7g?si=jczsKSZUC-88g6nx

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, Стойчо, благодаря ви! Извинявам се за закъснелия отговор.
  • Честит имен ден, Надежда! Никога не туби вяра, надежда и любов!
  • Честит имен ден, Надежда!
    Бъди жива, здрава и благословена!🙏
  • Благодаря ви, момичета! 💜
  • Честит имен ден, Наде! Това си точно ти - Надежда и носиш едно от най-хубавите имена! Не спирай да твориш!
    Прегръщам те!💖💖💖
  • Радвай се, че не можеш да избягаш от себе си - значи си си наред!
    ЧИД!
  • Да ти е честито името, талантливо момиче! Никога не губи надежда и вярвай, че пътя, по който вървиш, е правилен! Прегръщам те с обич и благослов, Наденце!
Предложения
: ??:??