23.12.2008 г., 17:18

А можехме...

958 0 24


Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си,
да купим вино
и да седнем на брега -
старите истории да нищим.
Мълчиш.
Поезията в проза ни събра.
Банален и безцветен е денят.
И аз мълча.
Приятелю,
предателство ли е това?!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..разминаване
  • Харесвам кратките и вълнуващи стихове като този! Ех, иска ми се да кажа: съберете стотинките и седнете на брега...Но лирическата си знае...Прегръдки, Ваня!
  • Ваничка,гушни го този приятел и ще се разбере всичко!
    Весели празници!С много обич и усмивки!
  • Понякога мълчанието казва повече!Честита Коледа!Обич и щастие!
  • Но си го срещнала...
    ...най-щастлива съм,
    когато съм нещастно влюбена.
    Сърцето ми-
    без покрив хамбар.
    Над него-безкраят...
    Ванюш...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...