23.12.2008 г., 17:18

А можехме...

964 0 24


Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си,
да купим вино
и да седнем на брега -
старите истории да нищим.
Мълчиш.
Поезията в проза ни събра.
Банален и безцветен е денят.
И аз мълча.
Приятелю,
предателство ли е това?!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..разминаване
  • Харесвам кратките и вълнуващи стихове като този! Ех, иска ми се да кажа: съберете стотинките и седнете на брега...Но лирическата си знае...Прегръдки, Ваня!
  • Ваничка,гушни го този приятел и ще се разбере всичко!
    Весели празници!С много обич и усмивки!
  • Понякога мълчанието казва повече!Честита Коледа!Обич и щастие!
  • Но си го срещнала...
    ...най-щастлива съм,
    когато съм нещастно влюбена.
    Сърцето ми-
    без покрив хамбар.
    Над него-безкраят...
    Ванюш...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...