Dec 23, 2008, 5:18 PM

А можехме...

  Poetry
957 0 24


Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си,
да купим вино
и да седнем на брега -
старите истории да нищим.
Мълчиш.
Поезията в проза ни събра.
Банален и безцветен е денят.
И аз мълча.
Приятелю,
предателство ли е това?!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ..разминаване
  • Харесвам кратките и вълнуващи стихове като този! Ех, иска ми се да кажа: съберете стотинките и седнете на брега...Но лирическата си знае...Прегръдки, Ваня!
  • Ваничка,гушни го този приятел и ще се разбере всичко!
    Весели празници!С много обич и усмивки!
  • Понякога мълчанието казва повече!Честита Коледа!Обич и щастие!
  • Но си го срещнала...
    ...най-щастлива съм,
    когато съм нещастно влюбена.
    Сърцето ми-
    без покрив хамбар.
    Над него-безкраят...
    Ванюш...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...