Ивана59
230 резултата
> Това не винаги си ти, защото винаги си друго.
>
> М. Петкова
Изглежда безнадеждно, а е смешно.
Наоколо – парченца нежност чезнат. ...
  572 
дъждовното зелено
във очите ти се гмурва
не търси брод
потъва смело
без страх ...
  583 
на северния склон
на нос Добра Надежда
заседна любовта
сред кукувича прежда
странно си мълчи обаче ...
  406 
още мъничко есен по клоните
още малко тъга разпиляна
после гарванов крясък – най-грозният
ще изщрака капанът
и мърдане няма
  525 
Хайде, любов,
престори се
на притеснена за мен.
Изиграй го.
Ти си най-добрата актриса. ...
  368 
Една закъсняла любов обикаля наоколо.
Без възклицания "Ах!" и "Ох!". Само есенни локви.
Само вятър внезапен и спомен за рана.
Не съм я чакала. Но, ако иска - нека остане.
  519 
И пусках в джоба
камъче от всяко място,
на което
сърцето ми
в щастлив покой замираше. ...
  455 
Помня още:
бях нечий любим учител.
Днес -
просто съм някакъв писар:
Акакий Акакиевич ...
  474 
Внезапно някак
ризата на юли окъся.
Кобалтовото синьо
във очите му помръкна
и тръгна сам ...
  351 
Ни хитра, нито пресметлива,
наивна даже съм - по детски.
Ръка подавам доверчиво
без користно да правя сметки.
А после ближа люти рани ...
  572 
Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия. ...
  385 
той помни всичко:
болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели ...
  453 
в такива дни
тъгата ми внезапно
изгубва
срока си на годност
животът става празник ...
  624 
Цял час вече пишат,
а аз търся смисъла:
държавни образователни изисквания,
езиково-литературни компетентности,
норми, правила и условия, ...
  562 
Този сняг ще ни стигне, аморе.
Да покрие калта и умората.
Може пък да дочакаме пролет.
Не затваряй прозореца.
  538 
натрупай клада с белите кахъри
и артистично клечката драсни
а черните -
нали се правеше на мъдра:
вземи тъгата си и продължи
  459 
Меко горчив шоколад на бургаския бряг
дъжд и вятър
танцуват листата –
октомврийски макове
под счупен чадър – ...
  478 
Сбогувам се със лятото.
От плажа.
Нехайно пясъка
през дланите пилея.
Морето истината ми разказва. ...
  466 
Черно-белите снимки, аморе.
Аз и ти.
Любовта.
Онзи вятър –
привидно покорен. ...
  574 
Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна. ...
  336 
в четири посоки – самота -
натрапчиво усещане за бивша цялост
и единение – игра –
дълбоко някъде изтлява
  514 
някой ден
смехът ще е истински -
светъл и искрен -
надвил страховете и черните мисли
някой ден ...
  451 
1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.
2 ...
  401 
"Имай вяра" – ми каза.
И затръшна вратата.
Очите ти ме изгарят.
Колко още ще патя.
"Имай вяра" – ми каза. ...
  494 
В такива дни
дъждовните реки
поглъщат тишината,
небесните откоси
се целуват с вятъра, ...
  551 
искам слънчева рокля
на точки
и убийствена шапка
с перо
после филм романтичен ...
  397 
И не защото трябва,
а защото искам –
тръгвам пак на битка с вятъра.
Поемам риска.
И ударите неочаквани, ...
  461 
Мен отдавна ме няма на онзи балкон.
И отдавна под него е празно.
Ни Ромео, ни принца на белия кон...
Тихо е. Като болест. Заразна.
  491 
Момчетата, на които някога
преподавах литература –
днес
косят трева.
Не пишат есета. ...
  548 
И понеже не липсвам на никого –
скитам.
Най-самотното си самотно
споделям с уличен пес.
И вървя. ...
  564 
Не ме мислѝ, аморе. Оцелявам.
И само аз си зная как.
Онази стара болчица отляво
все още ме държи на крак.
И дава смисъл на деня ми – ...
  546 
дълги кафета
и къси нощи
пътища – грешни
и надежда – все още
вятър – внезапен ...
  575 
Тази рижа особа ме гледа под вежди.
Усмихва се. Злобно. Пилее надежди.
Знае, че имам нощи безсънни.
Че в сърцето е зима, а в очите ми – стръмно.
Ръка не подава и поглед извръща. ...
  570 
В калните локви
с рокля на точки -
боса и дръзка -
превзема света.
Небесни откоси ...
  964 
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата. ...
  558 
О
онази
обич
обречена
още
опитомява ...
  562 
Няма да плача, аморе.
Животът не иска.
Очите - широко отворени,
а юмруците - стиснати.
Няма да плача, аморе. ...
  569 
Подаряваш ми вятъра -
стар ноемврийски прахосник.
Бавно стъпвам в листата.
Ех! Де да можеше боса...
  536 
3
Очите на вятъра -
втренчени в мене -
търсят спасение.
7 ...
  500 
Нощем
очите ми
стават пътеки -
стръмно-трънливи и мамещи.
Стремглаво по тях поемам - ...
  623 
Предложения
: ??:??