23 dic 2008, 17:18

А можехме...

  Poesía
965 0 24


Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си,
да купим вино
и да седнем на брега -
старите истории да нищим.
Мълчиш.
Поезията в проза ни събра.
Банален и безцветен е денят.
И аз мълча.
Приятелю,
предателство ли е това?!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ..разминаване
  • Харесвам кратките и вълнуващи стихове като този! Ех, иска ми се да кажа: съберете стотинките и седнете на брега...Но лирическата си знае...Прегръдки, Ваня!
  • Ваничка,гушни го този приятел и ще се разбере всичко!
    Весели празници!С много обич и усмивки!
  • Понякога мълчанието казва повече!Честита Коледа!Обич и щастие!
  • Но си го срещнала...
    ...най-щастлива съм,
    когато съм нещастно влюбена.
    Сърцето ми-
    без покрив хамбар.
    Над него-безкраят...
    Ванюш...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...