... а не защото казах ДА
Аз в костюм пристъпвам плахо,
ти в бяло, истинска жена.
А до вчера бяхме само
лудо влюбени деца.
За ръката стискаше ме здраво
като уплашена сърна,
пред олтара се заклехме
да запазим любовта.
Излишно някой ме попита:
- Искаш ли я за жена,
да я пазиш и обичаш.
Аз с готовност казах - Да.
Ще делите хляб, постеля,
в радости и във беда
трябва ти да си до нея.
Аз отново казах - ДА.
И делихме хляб, постеля,
в радости и във беда,
а между нас едничка беше
любовта ни от деца.
И днес, след толкова години,
край нас са внуци и деца,
щастлив съм, защото те обичам,
а не защото казах - ДА.
С.П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Пеев Всички права запазени
