Jan 7, 2009, 1:01 PM

... а не защото казах ДА 

  Poetry
1067 0 5

Аз в костюм пристъпвам плахо,

ти в бяло, истинска жена.

А до вчера бяхме само

лудо влюбени деца.

 

За ръката стискаше ме здраво

като  уплашена сърна,

пред олтара се заклехме

да запазим любовта.

 

Излишно някой ме попита:

- Искаш ли я за жена,

да я пазиш и обичаш.

Аз с готовност казах - Да.

 

Ще делите хляб, постеля,

в радости и във беда

трябва ти да си до нея.

Аз отново казах - ДА.

 

И делихме хляб, постеля,

в радости и във беда,

а между нас едничка беше

любовта ни от деца.

 

И днес, след толкова години,

край нас са внуци и деца,

щастлив съм, защото те обичам,

а не защото казах - ДА.

С.П.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??