А него ще го има и след нас
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава,
но и вкусът клиентски е такъв...
Смъртта сервира от козле по-пъргава,
долива питиетата със кръв.
И тостове се вдигат непрестанно
за урожая и за вечната касапница,
в което хората доказват постоянно,
че предпочитат да живеят в кланица.
Напук, че дрънкат някакви мислители
за начини в хармония да сме,
а също и духовните учители
и купищата наши богове...
И лицемерно хората се съгласяват
докато галят със ръката ножа,
докато нови мостове взривяват,
докато острие пробива кожа...
А бесовете глад не ги заплашва,
Смъртта е с договор работен до живот!
Кръвта във питиетата е наща,
а да убиеш ближния... е спорт...
А пък светът, какво ли не видял,
глава поклаща и с тояжка крета.
Той него също е така създал
и ще го има... дълго след човека...
01.09.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
