13.05.2008 г., 13:48

А някога бях аз...

1.2K 0 1

А някога бях аз,
без сълзи, без гримаси.
А някога бях аз,
без думи, без захласи.

 

Да, някога бях аз,
животът ми наред бе.
Да, някога бях аз,
но ти във него влезе.

 

И именно тогаз,
животът мой смени се,
превърнах се в човек без страст,
а ти дори не се замисли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,някои хора промнят живота ни много,може би това е съдбата ни!Хареса ми ,хубав стих

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...