13 may 2008, 13:48

А някога бях аз...

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

А някога бях аз,
без сълзи, без гримаси.
А някога бях аз,
без думи, без захласи.

 

Да, някога бях аз,
животът ми наред бе.
Да, някога бях аз,
но ти във него влезе.

 

И именно тогаз,
животът мой смени се,
превърнах се в човек без страст,
а ти дори не се замисли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,някои хора промнят живота ни много,може би това е съдбата ни!Хареса ми ,хубав стих

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...